абсолютизъм

абсолютизъм (български)

абсолютизъм ±

ед.ч.		аб·со·лю·ти·зъм
	непълен член	аб·со·лю·тиз·ма
	пълен член	аб·со·лю·тиз·мът
мн.ч.		—
	членувано	—
бройна форма		—
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 11

1. ‑змът, ‑зма, мн. няма, м. Полит. Форма на държавно управление, при което суверенът (монарх) има неограничена и върховна власт

1. Неограничена еднолична върховна власт.

◊ Просветен абсолютизъм. Истор. Вид неограничена монархия в Западна Европа през втората половина на ХVIII в., при която монарсите се обявяват за привърженици на "просветените философи" като се борят срещу феодално-дворцовите и църковните привилегии, покровителстват развитието на търговията и промишлеността, но запазват съсловния строй и не дават никакви права на народа.

Етимология

Фр. absolutisme

Превод

английски: absolutism (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Absolutismus (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: absolutyzm португалски: [[]] румънски: [[]] руски: абсолютизм словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

самовластие, пълновластие, диктатура, автокрация, всемогъщество, неограничена власт, неограничена монархия, самодържавие, тирания, деспотизъм

Библиография

• „Българско-английски речник / Bulgarian-English Dictionary A-Я“; А. Атанасова, М. Ранкова, Р. Русев, Д. Спасов, Вл. Филипов, Г. Чакалов; „Наука и изкуство“, София, 1980; стр. 14