абсолют

Български

абсолют ±

ед.ч.		аб·со·лют
	непълен член	аб·со·лю·та
	пълен член	аб·со·лю·тът
мн.ч.		аб·со·лю·ти
	членувано	аб·со·лю·ти·те
бройна форма		аб·со·лю·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Вечната, неизменна, безкрайна първопричина на вселената, която е синоним на Бог.

Превод

Преводи

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]