абитуриент

абитуриент (български)

абитуриент ±

ед.ч.		аби·ту·ри·ент
	непълен член	аби·ту·ри·ен·та
	пълен член	аби·ту·ри·ен·тът
мн.ч.		аби·ту·ри·ен·ти
	членувано	аби·ту·ри·ен·ти·те
бройна форма		аби·ту·ри·ен·та
звателна форма		аби·ту·ри·ен·те

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7a

1. Зрелостник, ученик, завършващ средното си образование и допуснат до зрелостен изпит.

Превод

английски: school leaver (en) , senior (en), last year boy/girl (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: выпускник словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: maturant; Pl. - maturanti шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

зрелостник, абсолвент, матуритант

Библиография

• „Бългаско-английски речник / Bulgarian-English Dictionary A-Я“; А. Атанасова, М. Ранкова, Р. Русев, Д. Спасов, Вл. Филипов, Г. Чакалов; „Наука и изкуство“, София, 1980; стр. 13