Шаблон:Словоформи/укоря

От Уикиречник
Направо към навигацията Направо към търсенето

Представени са всички форми на глагола укоря. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице уко·ря уко·рим
2 лице уко·риш уко·ри·те
3 лице уко·ри уко·рят


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице уко·рих уко·рих·ме
2 лице уко·ри уко·рих·те
3 лице уко·ри уко·ри·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице уко·рях уко·рях·ме
2 лице уко·ре·ше уко·рях·те
3 лице уко·ре·ше уко·ря·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице укорил съм укорила съм укорило съм укорили сме
2 лице укорил си укорила си укорило си укорили сте
3 лице укорил е укорила е укорило е укорили са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях укорил бях укорила бях укорило бяхме укорили
2 лице беше укорил беше укорила беше укорило бяхте укорили
3 лице беше укорил беше укорила беше укорило бяха укорили


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще укоря ще укорим
2 лице ще укориш ще укорите
3 лице ще укори ще укорят


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм укорил ще съм укорила ще съм укорило ще сме укорили
2 лице ще си укорил ще си укорила ще си укорило ще сте укорили
3 лице ще е укорил ще е укорила ще е укорило ще са укорили


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да укоря щяхме да укорим
2 лице щеше да укориш щяхте да укорите
3 лице щеше да укори щяха да укорят


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм укорил щях да съм укорила щях да съм укорило щяхме да сме укорили
2 лице щеше да си укорил щеше да си укорила щеше да си укорило щяхте да сте укорили
3 лице щеше да е укорил щеше да е укорила щеше да е укорило щяха да са укорили


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице укорял съм укоряла съм укоряло съм укорели сме
2 лице укорял си укоряла си укоряло си укорели сте
3 лице укорял (е) укоряла (е) укоряло (е) укорели (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице укорил съм укорила съм укорило съм укорили сме
2 лице укорил си укорила си укорило си укорили сте
3 лице укорил (е) укорила (е) укорило (е) укорили (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм укорил била съм укорила било съм укорило били сме укорили
2 лице бил си укорил била си укорила било си укорило били сте укорили
3 лице бил (е) укорил била (е) укорила било (е) укорило били (са) укорили


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да укоря щяла съм да укоря щяло съм да укоря щели сме да укорим
2 лице щял си да укориш щяла си да укориш щяло си да укориш щели сте да укорите
3 лице щял (е) да укори щяла (е) да укори щяло (е) да укори щели (са) да укорят


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм укорил щяла съм да съм укорила щяло съм да съм укорило щели сме да сме укорили
2 лице щял си да си укорил щяла си да си укорила щяло си да си укорило щели сте да сте укорили
3 лице щял (е) да е укорил щяла (е) да е укорила щяло (е) да е укорило щели (са) да са укорили


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих укорил бих укорила бих укорило бихме укорили
2 лице би укорил би укорила би укорило бихте укорили
3 лице би укорил би укорила би укорило биха укорили


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
уко·ри уко·ре·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род уко·рен
непълен член уко·ре·ния
пълен член уко·ре·ни·ят
женски род уко·ре·на
членувано уко·ре·на·та
среден род уко·ре·но
членувано уко·ре·но·то
множествено число уко·ре·ни
членувано уко·ре·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род уко·рил
непълен член уко·ри·лия
пълен член уко·ри·ли·ят
женски род уко·ри·ла
членувано уко·ри·ла·та
среден род уко·ри·ло
членувано уко·ри·ло·то
множествено число уко·ри·ли
членувано уко·ри·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род уко·рял
непълен член уко·ря·лия
пълен член уко·ря·ли·ят
женски род уко·ря·ла
членувано уко·ря·ла·та
среден род уко·ря·ло
членувано уко·ря·ло·то
множествено число уко·ре·ли
членувано уко·ре·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род уко·рящ
непълен член уко·ря·щия
пълен член уко·ря·щи·ят
женски род уко·ря·ща
членувано уко·ря·ща·та
среден род уко·ря·що
членувано уко·ря·що·то
множествено число уко·ря·щи
членувано уко·ря·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

уко·рей·ки