Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/съпротивя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола съпротивя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице съп·ро·ти·вя съп·ро·ти·вим
2 лице съп·ро·ти·виш съп·ро·ти·ви·те
3 лице съп·ро·ти·ви съп·ро·ти·вят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице съп·ро·ти·вих съп·ро·ти·вих·ме
2 лице съп·ро·ти·ви съп·ро·ти·вих·те
3 лице съп·ро·ти·ви съп·ро·ти·ви·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице съп·ро·ти·вях съп·ро·ти·вях·ме
2 лице съп·ро·ти·ве·ше съп·ро·ти·вях·те
3 лице съп·ро·ти·ве·ше съп·ро·ти·вя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съпротивил съм съпротивила съм съпротивило съм съпротивили сме
2 лице съпротивил си съпротивила си съпротивило си съпротивили сте
3 лице съпротивил е съпротивила е съпротивило е съпротивили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях съпротивил бях съпротивила бях съпротивило бяхме съпротивили
2 лице беше съпротивил беше съпротивила беше съпротивило бяхте съпротивили
3 лице беше съпротивил беше съпротивила беше съпротивило бяха съпротивили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще съпротивя ще съпротивим
2 лице ще съпротивиш ще съпротивите
3 лице ще съпротиви ще съпротивят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм съпротивил ще съм съпротивила ще съм съпротивило ще сме съпротивили
2 лице ще си съпротивил ще си съпротивила ще си съпротивило ще сте съпротивили
3 лице ще е съпротивил ще е съпротивила ще е съпротивило ще са съпротивили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да съпротивя щяхме да съпротивим
2 лице щеше да съпротивиш щяхте да съпротивите
3 лице щеше да съпротиви щяха да съпротивят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм съпротивил щях да съм съпротивила щях да съм съпротивило щяхме да сме съпротивили
2 лице щеше да си съпротивил щеше да си съпротивила щеше да си съпротивило щяхте да сте съпротивили
3 лице щеше да е съпротивил щеше да е съпротивила щеше да е съпротивило щяха да са съпротивили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съпротивял съм съпротивяла съм съпротивяло съм съпротивели сме
2 лице съпротивял си съпротивяла си съпротивяло си съпротивели сте
3 лице съпротивял (е) съпротивяла (е) съпротивяло (е) съпротивели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съпротивил съм съпротивила съм съпротивило съм съпротивили сме
2 лице съпротивил си съпротивила си съпротивило си съпротивили сте
3 лице съпротивил (е) съпротивила (е) съпротивило (е) съпротивили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм съпротивил била съм съпротивила било съм съпротивило били сме съпротивили
2 лице бил си съпротивил била си съпротивила било си съпротивило били сте съпротивили
3 лице бил (е) съпротивил била (е) съпротивила било (е) съпротивило били (са) съпротивили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съпротивя щяла съм да съпротивя щяло съм да съпротивя щели сме да съпротивим
2 лице щял си да съпротивиш щяла си да съпротивиш щяло си да съпротивиш щели сте да съпротивите
3 лице щял (е) да съпротиви щяла (е) да съпротиви щяло (е) да съпротиви щели (са) да съпротивят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм съпротивил щяла съм да съм съпротивила щяло съм да съм съпротивило щели сме да сме съпротивили
2 лице щял си да си съпротивил щяла си да си съпротивила щяло си да си съпротивило щели сте да сте съпротивили
3 лице щял (е) да е съпротивил щяла (е) да е съпротивила щяло (е) да е съпротивило щели (са) да са съпротивили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих съпротивил бих съпротивила бих съпротивило бихме съпротивили
2 лице би съпротивил би съпротивила би съпротивило бихте съпротивили
3 лице би съпротивил би съпротивила би съпротивило биха съпротивили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
съп·ро·ти·ви съп·ро·ти·ве·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род съп·ро·ти·вен
непълен член съп·ро·ти·ве·ния
пълен член съп·ро·ти·ве·ни·ят
женски род съп·ро·ти·ве·на
членувано съп·ро·ти·ве·на·та
среден род съп·ро·ти·ве·но
членувано съп·ро·ти·ве·но·то
множествено число съп·ро·ти·ве·ни
членувано съп·ро·ти·ве·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род съп·ро·ти·вил
непълен член съп·ро·ти·ви·лия
пълен член съп·ро·ти·ви·ли·ят
женски род съп·ро·ти·ви·ла
членувано съп·ро·ти·ви·ла·та
среден род съп·ро·ти·ви·ло
членувано съп·ро·ти·ви·ло·то
множествено число съп·ро·ти·ви·ли
членувано съп·ро·ти·ви·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род съп·ро·ти·вял
непълен член съп·ро·ти·вя·лия
пълен член съп·ро·ти·вя·ли·ят
женски род съп·ро·ти·вя·ла
членувано съп·ро·ти·вя·ла·та
среден род съп·ро·ти·вя·ло
членувано съп·ро·ти·вя·ло·то
множествено число съп·ро·ти·ве·ли
членувано съп·ро·ти·ве·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род съп·ро·ти·вящ
непълен член съп·ро·ти·вя·щия
пълен член съп·ро·ти·вя·щи·ят
женски род съп·ро·ти·вя·ща
членувано съп·ро·ти·вя·ща·та
среден род съп·ро·ти·вя·що
членувано съп·ро·ти·вя·що·то
множествено число съп·ро·ти·вя·щи
членувано съп·ро·ти·вя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

съп·ро·ти·вей·ки