съпротива

съпротива (български)

съпротива ±

ед.ч.		съп·ро·ти·ва
	членувано	съп·ро·ти·ва·та
мн.ч.		съп·ро·ти·ви
	членувано	съп·ро·ти·ви·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Дейност, насочена срещу друга; противодействие, отпор.
2. Oрганизирано движение срещу окупатор.

Превод

английски: resistance арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: resistencia италиански: resistenza китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Widerstand норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: сопротивле́ние словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: mukavemet унгарски: [[]] фински: [[]] френски: résistance холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• съпротивление, отпор, противодействие, реакция, опозиция, упорство, сила, устойчивост
• неохота, нежелание, отвращение
• противопоставяне
• спънка, пречка