Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/възглася

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола възглася. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·г·ла·ся въз·г·ла·сим
2 лице въз·г·ла·сиш въз·г·ла·си·те
3 лице въз·г·ла·си въз·г·ла·сят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·г·ла·сих въз·г·ла·сих·ме
2 лице въз·г·ла·си въз·г·ла·сих·те
3 лице въз·г·ла·си въз·г·ла·си·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·г·ла·сях въз·г·ла·сях·ме
2 лице въз·г·ла·се·ше въз·г·ла·сях·те
3 лице въз·г·ла·се·ше въз·г·ла·ся·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възгласил съм възгласила съм възгласило съм възгласили сме
2 лице възгласил си възгласила си възгласило си възгласили сте
3 лице възгласил е възгласила е възгласило е възгласили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възгласил бях възгласила бях възгласило бяхме възгласили
2 лице беше възгласил беше възгласила беше възгласило бяхте възгласили
3 лице беше възгласил беше възгласила беше възгласило бяха възгласили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще възглася ще възгласим
2 лице ще възгласиш ще възгласите
3 лице ще възгласи ще възгласят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възгласил ще съм възгласила ще съм възгласило ще сме възгласили
2 лице ще си възгласил ще си възгласила ще си възгласило ще сте възгласили
3 лице ще е възгласил ще е възгласила ще е възгласило ще са възгласили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да възглася щяхме да възгласим
2 лице щеше да възгласиш щяхте да възгласите
3 лице щеше да възгласи щяха да възгласят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възгласил щях да съм възгласила щях да съм възгласило щяхме да сме възгласили
2 лице щеше да си възгласил щеше да си възгласила щеше да си възгласило щяхте да сте възгласили
3 лице щеше да е възгласил щеше да е възгласила щеше да е възгласило щяха да са възгласили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възгласял съм възгласяла съм възгласяло съм възгласели сме
2 лице възгласял си възгласяла си възгласяло си възгласели сте
3 лице възгласял (е) възгласяла (е) възгласяло (е) възгласели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възгласил съм възгласила съм възгласило съм възгласили сме
2 лице възгласил си възгласила си възгласило си възгласили сте
3 лице възгласил (е) възгласила (е) възгласило (е) възгласили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възгласил била съм възгласила било съм възгласило били сме възгласили
2 лице бил си възгласил била си възгласила било си възгласило били сте възгласили
3 лице бил (е) възгласил била (е) възгласила било (е) възгласило били (са) възгласили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възглася щяла съм да възглася щяло съм да възглася щели сме да възгласим
2 лице щял си да възгласиш щяла си да възгласиш щяло си да възгласиш щели сте да възгласите
3 лице щял (е) да възгласи щяла (е) да възгласи щяло (е) да възгласи щели (са) да възгласят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възгласил щяла съм да съм възгласила щяло съм да съм възгласило щели сме да сме възгласили
2 лице щял си да си възгласил щяла си да си възгласила щяло си да си възгласило щели сте да сте възгласили
3 лице щял (е) да е възгласил щяла (е) да е възгласила щяло (е) да е възгласило щели (са) да са възгласили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възгласил бих възгласила бих възгласило бихме възгласили
2 лице би възгласил би възгласила би възгласило бихте възгласили
3 лице би възгласил би възгласила би възгласило биха възгласили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
въз·г·ла·си въз·г·ла·се·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·г·ла·сен
непълен член въз·г·ла·се·ния
пълен член въз·г·ла·се·ни·ят
женски род въз·г·ла·се·на
членувано въз·г·ла·се·на·та
среден род въз·г·ла·се·но
членувано въз·г·ла·се·но·то
множествено число въз·г·ла·се·ни
членувано въз·г·ла·се·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·г·ла·сил
непълен член въз·г·ла·си·лия
пълен член въз·г·ла·си·ли·ят
женски род въз·г·ла·си·ла
членувано въз·г·ла·си·ла·та
среден род въз·г·ла·си·ло
членувано въз·г·ла·си·ло·то
множествено число въз·г·ла·си·ли
членувано въз·г·ла·си·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·г·ла·сял
непълен член въз·г·ла·ся·лия
пълен член въз·г·ла·ся·ли·ят
женски род въз·г·ла·ся·ла
членувано въз·г·ла·ся·ла·та
среден род въз·г·ла·ся·ло
членувано въз·г·ла·ся·ло·то
множествено число въз·г·ла·се·ли
членувано въз·г·ла·се·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·г·ла·сящ
непълен член въз·г·ла·ся·щия
пълен член въз·г·ла·ся·щи·ят
женски род въз·г·ла·ся·ща
членувано въз·г·ла·ся·ща·та
среден род въз·г·ла·ся·що
членувано въз·г·ла·ся·що·то
множествено число въз·г·ла·ся·щи
членувано въз·г·ла·ся·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

въз·г·ла·сей·ки