пост

Български

пост ±

ед.ч.		пост
	непълен член	пос·та
	пълен член	пос·тът
мн.ч.		пос·то·ве
	членувано	пос·то·ве·те
бройна форма		пос·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Място определено за разполагане на гражданска или военна охрана или наблюдение на някакъв обект със значимост за обществото или отбраната.
2. Време на въздържание, определен от религиозен канон.

Етимология

• старобълг. постъ „въздържание“ νηστεία (Остром., Клоц., Супр.). Заемка от германски: ст.-в.-нем. fasto „пост“, свързано със ст.-в.-нем. fest „крепък“, англ. fast „бърз“, т.е. fasto е означавало „самообладание“.
• през фр. роstе „караул“ от ит. роstо, простонароднолат. positum.

Фразеологични изрази

Превод

английски: Lent (→en) рел., guard (→en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: digiuno (→it) рел., guardia (→it), sentinella (→it) китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: пост (→ru) рел. словашки: post (→sk) рел. словенски: post (→sl) рел. сръбски: пост (→sr) рел. тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: jeûne (→fr) рел., poste (→fr) холандски: [[]] хърватски: post (→hr) рел. чешки: půst (→cs) рел. шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• длъжност, служба, място, ранг
• стража, караул, патрул
• въздържане, лишение, постене, говеене
• дежурство, наряд, военна служба
• позиция, пункт, станция
• укрепление, форт
• работа
• страж, пазач, часовой
• часови
• чин, положение

Сродни думи

Производни думи

постя, постен