място

Български

място ±

ед.ч.		мяс·то
	членувано	мяс·то·то
мн.ч.		мес·та
	членувано	мес·та·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 57a

1. Място:[м.p.]Обозначава местоположение, точка на стоене. Пример: "Вчера бях на едно красиво място" или "Това място е опасно". .

Етимология

Фразеологични изрази

Превод

английски: place арабски: مكان арменски: [[]] африкаанс: plek белоруски: месца гръцки: τόπος датски: sted есперанто: [[]] естонски: koht иврит: מקום индонезийски: tempat ирландски: áit исландски: staður испански: lugar италиански: posto (it) китайски: 地方 корейски: 장소 латвийски: vietu латински: Loci литовски: vieta

немски: Platz (de) норвежки: sted персийски: محل полски: miejsce португалски: lugar румънски: loc руски: место словашки: miesto словенски: mesto сръбски: место тайландски: สถานท турски: yer унгарски: hely фински: paikka френски: lieu (m), endroit (m), place (f) холандски: plaats хърватски: [[]] чешки: místo шведски: plats японски: 場所

Синоними

• местност, зона, територия, землище, област, пункт, пространство
• разположение, месторазположение, положение, позиция, ситуация
• местонахождение, местопребивание
• почва, терен, земя
• чин, ранг, служба, пост, длъжност
• работа
• район
• станция
• възможност, повод, причина
• занаят
• разполагане, наставяне
• площ
• задължение, право

Сродни думи

Производни думи