крал

От Уикиречник

крал (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 35a

  1. Наследствен държавен глава, който обикновено се счита за подчинен на по- висш светски или верски управник.
  2. Някой, който е изключително вещ в дадена област. Кралят на футбола.

Етимология

старобълг. краль. заемка от името на Карл Велики: Karal, Karl.

Фразеологични изрази

Превод

  • английски: king (en)
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: rey (es)
  • италиански: re (it)
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: rex (la)
  • литовски: [[]]
  • немски: König (de)
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: король (ru)
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: kral
  • унгарски: király (hu)
  • фински: [[]]
  • френски: roi (fr)
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

  1. княз
  2. цар, господар, стопанин, повелител, владетел, индустриален магнат

Сродни думи

Производни думи

крал (български)

Минало свършено причастие на крада.