| ед.ч. | цар | |
|---|---|---|
| непълен член | ца·ря | |
| пълен член | ца·рят | |
| мн.ч. | ца·ре | |
| членувано | ца·ре·те | |
| бройна форма | ца·ря | |
| звателна форма | ца·рю | |
| [редактиране] | ||
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 35a
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
Съкратена форма на ст.-бълг. цѣсарь βασιλεύς „император, владетел“ (Зогр., Мар., Асем., Син. пс., Клоц., Супр., Охр., Слепч., Борил., Ман. хр. и др.), царь (Бол. пс.). Употребява се по отношение на виз. император (βασιλεύς, καῖσαρ) и бълг. царе. Това е единствената позната титла на бълг. царе след Симеон. В Русия възприета от Иван Грозни през 1547 г., преди това се употребява като титла на татарските ханове. Праслав. *cěsarь „император“ е заемка от готски Kaisar „император“, от името на Юлий Цезар (лат. Саеsаr). Окончанието -arь вм. -arъ е възникнало вторично под влияние на слав. окончание -arь, образуващо названия на професии.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
монарх, самодържец, господар, деспот, тиранин
