цар

Български

цар ±

ед.ч.		цар
	непълен член	ца·ря
	пълен член	ца·рят
мн.ч.		ца·ре
	членувано	ца·ре·те
бройна форма		ца·ря
звателна форма		ца·рю

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 35a

1. Владетел самодържец, неподвластен на друг (по-висш) владетел, бидейки върховния, най-висшия владетел на държавата, която управлява. (Често смесвано с чуждото понятие "крал".)
2. Най-висшо владетелско звание в славянските народи, коренящо се у признаването му (καίσαρας) на владетеля на славяноезична България, Тервел - от единствения най-висш правомощен да го дава - владетеля на Ромея - Василевса Юстиниан ІІ, в знак на благодарност за съдбовната заслуга на войската на Тервел за спасяването на Константинопол от сарацините. Дотогава то е било запазено само за най-приближения мъж на василевса, обикновено син или брат, единствено в средата на ромейската държава, не и извън нея. С отдаването му на Тервел става възможно по-късните български владетели (след приемането на християнството) да се зоват царе, при все че непризнати от ромейските василевси, обозначаващи се като сънаследници на мечтаното ромейско величие, а след падането на Втори Рим - Константинопол и на Царевград Търнов - и руските владетели (от Иван Грозни) започват да се зоват така - вече като единствени, и истински продължители на Константинополската "симфония" между Църквата и държавата, само че в славяноезичния Трети Рим - Москва и Русия, обхванал толкова много земя, колкото не е владял и латиноезичният Първи Рим.

Етимология

Съкратена форма на ст.-бълг. цѣсарь βασιλεύς „император, владетел“ (Зогр., Мар., Асем., Син. пс., Клоц., Супр., Охр., Слепч., Борил., Ман. хр. и др.), царь (Бол. пс.). Употребява се по отношение на виз. император (βασιλεύς, καῖσαρ) и бълг. царе. Това е единствената позната титла на бълг. царе след Симеон. В Русия възприета от Иван Грозни през 1547 г., преди това се употребява като титла на татарските ханове. Праслав. *cěsarь „император“ е заемка от готски Kaisar „император“, от името на Юлий Цезар (лат. Саеsаr). Окончанието -arь вм. -arъ е възникнало вторично под влияние на слав. окончание -arь, образуващо названия на професии.

Фразеологични изрази

Превод

английски: king (→en) (also tsar (→en)) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: re (→it) китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: rex (→la) литовски: [[]]

немски: König (→de), Zar (→de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: car (→pl) португалски: [[]] румънски: [[]] руски: царь (→ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: цар (→sr) тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: cár фински: [[]] френски: roi (→fr) холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: car (→cs) шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

монарх, самодържец, господар, деспот, тиранин

Сродни думи

Производни думи