| ед.ч. | жрец | |
|---|---|---|
| непълен член | жре·ца | |
| пълен член | жре·цът | |
| мн.ч. | жре·ци | |
| членувано | жре·ци·те | |
| бройна форма | жре·ца | |
| звателна форма | — | |
Съдържание |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Човек, който се занимава с верски обреди.
Етимология
Старобълг. жьрьць от старобълг. глагол жръти, жьрѫ „правя жертва“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|