дупка

Български

дупка ±

ед.ч.		дуп·ка
	членувано	дуп·ка·та
мн.ч.		дуп·ки
	членувано	дуп·ки·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Пробит или разкъсан отворв нещо.
2. Издълбана вдлъбнатина с овална форма и определена дълбочина в земята или в твърд предмет.

Етимология

ст.-бълг. доупина foramen, cavum „отвор“. Виж дъно.

Фразеологични изрази

• Миша дупка. Скрито, потайно място; скривалище.
• До дупка. Разг. Докрай.
• Дупка в морето. Разг. Ирон. Нещо безсмислено, т. е. нищо.
• Имам дупки за запушване. Разг. Имам неотложни разходи (обикн. в домакинството).
• Девета дупка на кавала. Човек без съществена роля, от когото почти нищо не зависи.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• отвор, пробив, пролука, пукнатина, отвърстие, цепка, прорез
• пещера, яма, леговище, бърлога
• празнина, кухина, шупла
• бримка, клуп, примка, клетка на сито
• дупчица, трапчинка, вдлъбнатина, трап
• затънтено място, малко, лошо жилище
• цепнатина
• пропуск
• пролом, процеп
• ров, изкоп

Сродни думи

дупе, дъно

Производни думи

дупча