Ѝ, наричана „и с нареден знак във вид на ударение“, е словоформа на:
тя – лично местоимение за 3 л. ед.ч. ж.р., чиято единствено запазила се (кратка) форма за дателен падеж е. Рядко се среща остарялата форма ней. Замества се с дългата форма за винителен падеж, предшествана от предлога на. При липса на знака (в машинописа неправилно) се изписва с и-кратко (й). Както всяко местоимение предполага, че заместваното съществително е вече известно. Поставя се преди второстепенните части на изречението, но никога на първа позиция.
Иван ѝ каза нещо = Иван каза нещо на нея (= Иван каза нещо ней). — Иван каза нещо на жената (или друго съществително от ж.р., което се подразбира).
неин – притежателно местоимение в женски род единствено число, чиято кратка форма е. За кратката форма, освен замествания (притежателя), определеност (познатост) трябва да има и определяното съществително, при което членната наставка остава при последното, а краткото местоимение е следпоставено.
Това е нейната чанта = Това е чантата ѝ. — Това е чантата на жената (както чантата, така и жената са вече обсъждани). (Това е неин проблемне може да се преформулира като Това е проблем ѝ – думата проблем не е била споменавана.)
