шарлатанин
Облик
шарлатанин (български)
ед.ч. | шар·ла·та·нин | |
---|---|---|
непълен член | шар·ла·та·ни·на | |
пълен член | шар·ла·та·ни·нът | |
мн.ч. | шар·ла·та·ни | |
членувано | шар·ла·та·ни·те | |
бройна форма | — | |
звателна форма | шар·ла·та·ни·но |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 18
- Измамник, нечестен човек. Човек, претендиращ да притежава определени умения.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|