чукане

чукане (български)

чукане ±

ед.ч.		чу·ка·не
	членувано	чу·ка·не·то
мн.ч.		чу·ка·ния
	членувано	чу·ка·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 71

1. Извършване на силова дейност със или без обозначен за това целта предмет към субект или обект.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• коване, изковаване, заковаване
• тракане, потракване, тропане