чеша
Облик
чеша (български)
Сегашно време | че·ша |
---|---|
Мин. св. време | че·сах |
Мин. несв. време | че·шех |
Повел. наклонение | че·ши |
Мин. страд. причастие | че·сан |
Мин. деят. св. причастие | че·сал |
Мин. деят. несв. причастие | че·шел |
Сегашно деят. причастие | че·шещ |
Деепричастие | че·шей·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип 159, несвършен
(класификация — )
Етимология
Старобълг. глагол чесати е свързан с кося (= о-огласовка *kositi). Сродни думи: лит. kasti, kasu, латв. kast „копая, рия“, хет. kišša „реша“, староирл. cír „гребен“ (*kēsrā), староангл. heord „коса“ (*kezd-) от ие. kes-.
Фразеологични изрази
Превод
|
|