хвощ
Облик
хвощ (български)
ед.ч. | хвощ | |
---|---|---|
непълен член | хво·ща | |
пълен член | хво·щът | |
мн.ч. | хво·що·ве | |
членувано | хво·що·ве·те | |
бройна форма | хво·ща | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Растение Equisetum arvense.
Етимология
Производна със суфикс -jь от *xvostъ „опашка, снопче“ (ст.-бълг. хвостъ κέρκος „опашка“ (Mikl. 1089), ст.-сръб. хвост „вид билка“, ст.-пол. chościk „хвощ“, словин. vuost „вид водорасло“, чеш., слов. chvost, рус. хвост, укр. хвiст „опашка“ и др.), производни на глаг. *xvostati „бия, наказвам, бичувам, шибам с брезови клонки в сауната“ (чеш. chvostati, г.-луж. khostać, рус. хвостать, укр. хвостати, белор. хвастацца), който е вероятно зает от иран. (алан.) *xvast-, срв. осет. диг. хwæst „бой, борба“, ирон. xæst, произв. на хwæcun/xæcyn „бия се, боря се“, кръстосана форма от иран. *xas-/*xwač-.
Фразеологични изрази
Превод
|
|