удачен
Облик
удачен (български)
ед. ч. | м. р. | уда·чен | |
---|---|---|---|
непълен член | удач·ния | ||
пълен член | удач·ни·ят | ||
ж. р. | удач·на | ||
членувано | удач·на·та | ||
ср. р. | удач·но | ||
членувано | удач·но·то | ||
мн. ч. | удач·ни | ||
членувано | удач·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
правилно
- уда̀чна, уда̀чно, мн. уда̀чни, прил.
1. Който е успешен, благополучен. Удачна сделка. Удачно пътуване.
2. Който е сполучлив, подходящ. Удачен избор.
нареч. : уда̀чно.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- успешен, благополучен, добър, резултатен, сполучлив, благоприятен
- уместен, подходящ, добре подбран
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|