тътен
Облик
тътен (български)
ед.ч. | тъ·тен | |
---|---|---|
непълен член | тъ·те·на | |
пълен член | тъ·те·нът | |
мн.ч. | тъ·те·ни | |
членувано | тъ·те·ни·те | |
бройна форма | тъ·те·на | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
старобълг. тѫтьнъ ψόφος (Супр.), от *tǫtьnъ, удвоено от звукоподр. *ton-ton-, срв. лат. tintino, -ārе „звъня, дрънкам“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- тънтеж, тътнеж, кънтеж, екот, грохот, бумтеж, боботене, тропот
- ехо
- буботене, трополене
- бучене, силен шум
- ек
- ехтене, ечене, гръм, трясък