саксофон
Облик
саксофон (български)
ед.ч. | сак·со·фон | |
---|---|---|
непълен член | сак·со·фо·на | |
пълен член | сак·со·фо·нът | |
мн.ч. | сак·со·фо·ни | |
членувано | сак·со·фо·ни·те | |
бройна форма | сак·со·фо·на | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
Саксофонът е музикален инструмент от групата на дървените духови инструменти. Изработен е от метал (медна сплав) с никелирана, посребрена или позлатена външна страна. Мундщукът се прави от слонова кост, изкуствени материали или метал и е като на кларинета. Музикалният инструмент е конструиран от белгиеца Адолф Сакс (1814-1894) (Antoine Joseph Adolphe Sax) и е патентован през 1846 година. Изработват се осем разновидности - сопранино, сопран, алт, тенор, баритон, бас, контрабас и субконтрабас.
Етимология
- от френски saxophone, създадена от името на създателя на инструмента Sax и гръцката дума φωνή - звук
Фразеологични изрази
Превод
|
|