сакат
Облик
сакат (български)
ед. ч. | м. р. | са·кат | |
---|---|---|---|
непълен член | са·ка·тия | ||
пълен член | са·ка·ти·ят | ||
ж. р. | са·ка·та | ||
членувано | са·ка·та·та | ||
ср. р. | са·ка·то | ||
членувано | са·ка·то·то | ||
мн. ч. | са·ка·ти | ||
членувано | са·ка·ти·те |
Прилагателно име, тип 76
- Който е с повреден крайник (ръка или крак), недъгав, инвалид.
Етимология
Заета през тур. sakat „хром, недъгав“ от араб. سقط [saqaṭ] „дефектен, негоден“. Арабската дума е широко разпространена на Балканите и в Кавказ: сръб. сакат, нгр. σακάτης, алб. sakat, черк. сэкъат, осет. сахъат „недостатък, повреда“ (БЕР-6: 429-430)
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|