ръжен
Облик
ръжен (български)
ед.ч. | ръ·жен | |
---|---|---|
непълен член | ръ·же·на | |
пълен член | ръ·же·нът | |
мн.ч. | ръ·же·ни | |
членувано | ръ·же·ни·те | |
бройна форма | ръ·же·на | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
- Желязна лопатка, с която рият огън в с. Царимир, България.
- Железен или дървен шиш за печене на месо.
Етимология
Диал. варианти: ржѐнь, ра̀жень, ръ̀жен, рѐжен. Сродни форми: сърбохърв. ражањ, род.п. ражња, словен. ražеnj, род.п. ražnja, чеш. rоžеň, пол. rożen, г.-луж. rоžеń, д.-луж. rоžеń, rоžоn, рус. рожон, укр. рожен, старобълг. ражьнъ (Златоструй ХII в.), всички със значение „ръжен, заострен прът“. Праслав. форма се реконструира с трудност: *rъžьnь/*rožьnь или *оržьnь. Ю.-слав. форми говорят в полза на втората праформа. Но нито една от двете форми не е възводима нито към *raziti (виж сразя), нито към рог.
Фразеологични изрази
Превод
|
|