ратификация
Облик
ратификация (български)
ед.ч. | ра·ти·фи·ка·ция | |
---|---|---|
членувано | ра·ти·фи·ка·ци·я·та | |
мн.ч. | ра·ти·фи·ка·ции | |
членувано | ра·ти·фи·ка·ци·и·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 47
- Действие от страна на държавата, обикновено извършвано със закон, чрез което тя изявява воля спрямо нея и нейните граждани и организации да се прилагат правните последици на даден международен договор, бил той двустранен или многостранен.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- одобрение, узаконяване, легализиране, потвърждение, приемане
- разрешение, санкция, ратифициране, насърчение
Сродни думи
Производни думи
б