разпятие
Облик
разпятие (български)
ед.ч. | раз·пя·тие | |
---|---|---|
членувано | раз·пя·ти·е·то | |
мн.ч. | раз·пя·тия | |
членувано | раз·пя·ти·я·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
- Кръст с изображение на разпънатия Исус Христос. [1]
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|