пълчище
Облик
пълчище (български)
ед.ч. | пъл·чи·ще | |
---|---|---|
членувано | пъл·чи·ще·то | |
мн.ч. | пъл·чи·ща | |
членувано | пъл·чи·ща·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 66
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
Производна с наст. -ище от старобълг. плъкъ φάλαγξ, παράταξις „войска, военен отряд“ (Супр.). Слав. *pъlkъ е стара заемка от старогерм. *fulkaz (ст.-сканд. folk „воинско събрание“, ст.-в.-нем. folk, ст.-англ. folc, ст.-хол. volc „войска, отряд“). Германските думи със своето специфично значение „войска, отряд воини“ вероятно са от северноевропейски субстратен език и не са сродни с алб. plok, plogu „тълпа“, и не са свързани с корен ИЕ *pelh1- „пълня“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
сган, орда, тълпа, сбирщина, стадо, паплач, банда