пунктуация
Облик
пунктуация (български)
ед.ч. | пун·к·ту·а·ция | |
---|---|---|
членувано | пун·к·ту·а·ци·я·та | |
мн.ч. | пун·к·ту·а·ции | |
членувано | пун·к·ту·а·ци·и·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
- Грам. Система от правила за употреба на препинателните знаци.
- Грам. Препинателните знаци като съвкупност.
- Прен. Система от правила.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|