псалтир
Облик
псалтир (български)
ед.ч. | псал·тир | |
---|---|---|
непълен член | псал·ти·ра | |
пълен член | псал·ти·рът | |
мн.ч. | псал·ти·ри | |
членувано | псал·ти·ри·те | |
бройна форма | псал·ти·ра | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Етимология
старобълг. псалътырь ψαλτήριον (Клоц., Син. пс, Бол. пс.), непосредствено заета от гр. ψαλτήριον и сближена по аналогия с форми със слав. наставка -уrь; срв. богатырь, манастырь, мѣхырь „мехур“ (Mikl. 393), чеш. měchýř „мехур“. Едва ли е правилно да се допусне заемка от старонем. psalteri или лат. psaltērium за старобълг. форма, но зап.-слав. форми (пол. рsаłtеrz, чеш. žaltář) са заети от герм.
Фразеологични изрази
Превод
|
|