пробен
Облик
пробен (български)
ед. ч. | м. р. | про·бен | |
---|---|---|---|
непълен член | проб·ния | ||
пълен член | проб·ни·ят | ||
ж. р. | проб·на | ||
членувано | проб·на·та | ||
ср. р. | проб·но | ||
членувано | проб·но·то | ||
мн. ч. | проб·ни | ||
членувано | проб·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
- Който се отнася до пробване, проверяване на качествата, годността, действието на нещо или качествата, годността на някого за нещо, за някаква работа, дейност; изпитателен, опитен.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
опитен, експериментален, примерен, за изпробване, за проба, за проверка, изпитателен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|