привилегия

привилегия (български)

привилегия ±

ед.ч.		при·ви·ле·гия
	членувано	при·ви·ле·ги·я·та
мн.ч.		при·ви·ле·гии
	членувано	при·ви·ле·ги·и·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 47

1. (прав.) Предимство, преимущество. („Привилегия“ и „имунитет“ някои считат за сходни понятия по смислово значение, но „имунитет“ е процесуално качество за неприкосновеност на определен правен субект, а „привилегия“ е възможност да се осъществи някакво право, което не е присъщо за всеки правен субект.)

Етимология

Думата е с латински произход — от prīvilēgium, която е съставена от prīvus — „свойствен, частен“, и lēx или lēg- — „закон, право“, т.е. в превод това е „наредба или закон срещу или в нечия полза“.

От същия корен на prīvus — праиндоевропейския *per, са българските думи „пред“ (на старобългарски: прѣдъ), наставката „пре-“ за повторяемост (на старобългарски: пре- и прѣ-), „пряк“ (на старобългарски: прѣкъ), предлогът и наставка „при“ (на старобългарски: при) и „през“ (на старобългарски: прѣзъ).

Превод

английски: privilege, charter, prerogative арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: das Privileg, die Präferenz, das Sonderrecht норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: привилегия словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• право, предимство, преимущество, изключително право, запазено право, монопол, патент
• първенство, преднина
• предпочитание
• прерогатив