предупредителен
Облик
предупредителен (български)
ед. ч. | м. р. | пре·дуп·ре·ди·те·лен | |
---|---|---|---|
непълен член | пре·дуп·ре·ди·тел·ния | ||
пълен член | пре·дуп·ре·ди·тел·ни·ят | ||
ж. р. | пре·дуп·ре·ди·тел·на | ||
членувано | пре·дуп·ре·ди·тел·на·та | ||
ср. р. | пре·дуп·ре·ди·тел·но | ||
членувано | пре·дуп·ре·ди·тел·но·то | ||
мн. ч. | пре·дуп·ре·ди·тел·ни | ||
членувано | пре·дуп·ре·ди·тел·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
- Който предупреждава или служи за предупреждаване. [1]
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
тревожен, сигнален, сигнализиращ, осторожен, бдителен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|
- ↑ предупредителен в РБЕ на ИБЕ