преговор
Облик
преговор (български)
ед.ч. | пре·го·вор | |
---|---|---|
непълен член | пре·го·во·ра | |
пълен член | пре·го·во·рът | |
мн.ч. | пре·го·во·ри | |
членувано | пре·го·во·ри·те | |
бройна форма | пре·го·во·ра | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, Кодове за род: м, ж, ср, тип
- Прeглeжданe, прeпрочитанe и повтарянe на нещо учено, за да се запомни, затвърди. [1]
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|