преводач
Облик
преводач (български)
ед.ч. | пре·во·дач | |
---|---|---|
непълен член | пре·во·да·ча | |
пълен член | пре·во·да·чът | |
мн.ч. | пре·во·да·чи | |
членувано | пре·во·да·чи·те | |
бройна форма | пре·во·да·ча | |
звателна форма | пре·во·да·чо |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Човек, който извършва преводи.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|