плен

плен (български)

плен ±

ед.ч.		плен
	непълен член	пле·на
	пълен член	пле·нът
мн.ч.		пле·но·ве
	членувано	пле·но·ве·те
бройна форма		пле·на
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Залавяне от противника и лишаване от свобода, робство.

Етимология

ст.-бълг. плѣнъ λάφυρον „плен, плячка, разграбване“ (Супр.), плѣнити αἰχμαλωτεύειν „пленявам“ (Супр.), диал. плян (Пирдопско), пле̑н (Чепеларе). Сродни форми: сърбохърв. пле̑н, пли̏jен „плячка“, словен. рlе̑n „плячка, грабеж“, чеш. рlеn „печалба, изгода, реколта, плячка“, слов. рlеn „плячка, грабеж“, пол. рlоn „жътва, реколта“, ст.-рус. полонъ, рус. полóн, укр., белор. полóн „плен“. Праслав. *реlnъ, сродно с лит. реl̃nаs „заслуга, заплата“, реlnаũ, pelnýti „заслужавам“, латв. peļņa „заслуга, печалба“, ст.-инд. раṇаs м.р. „обещана награда“, páṇatē „той изкупува, закупува“, ст.-гр. πωλέω „купувам“. Старобългарска книжовна заемка в рус. плен.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• заложничество, робство
• покорство, подчинение, зависимост