парашут
Облик
парашут (български)
ед.ч. | па·ра·шут | |
---|---|---|
непълен член | па·ра·шу·та | |
пълен член | па·ра·шу·тът | |
мн.ч. | па·ра·шу·ти | |
членувано | па·ра·шу·ти·те | |
бройна форма | па·ра·шу·та | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
Парашутът е устройство, което намалява скоростта на свободно падане на телата в въздушното пространство и осигурява меко приземяване върху земната повърхност. Първият човек скочил с парашут от балон е французина Андре-Жак Гарнерен на 22 октомври 1797 година. Използва се за спортни цели, във въздушно - преносимите десантни войски, като въздушна спирачка при приземяване на скоростни самолети или скоростни състезателни автомобили, за приземяване на космически апарати. Биват с кръгъл или елиптичен купол.
Етимология
- от френски parachute, съставена от parer - предпазвам и chute - падане
Фразеологични изрази
Превод
|
|