наказуем
Облик
наказуем (български)
ед. ч. | м. р. | на·ка·зу·ем | |
---|---|---|---|
непълен член | на·ка·зу·е·мия | ||
пълен член | на·ка·зу·е·ми·ят | ||
ж. р. | на·ка·зу·е·ма | ||
членувано | на·ка·зу·е·ма·та | ||
ср. р. | на·ка·зу·е·мо | ||
членувано | на·ка·зу·е·мо·то | ||
мн. ч. | на·ка·зу·е·ми | ||
членувано | на·ка·зу·е·ми·те |
Прилагателно име, тип 76
- Който подлежи на наказание, за който се прилага наказание.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
забранен, запретен, незаконен, противозаконен, престъпен, преследван, нереден
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|