мошеник
Облик
мошеник (български)
ед.ч. | мо·ше·ник | |
---|---|---|
непълен член | мо·ше·ни·ка | |
пълен член | мо·ше·ни·кът | |
мн.ч. | мо·ше·ни·ци | |
членувано | мо·ше·ни·ци·те | |
бройна форма | мо·ше·ни·ка | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
- Лице, което лъже, мами, за да извлича лична изгода; измамник.
Етимология
Заемка от рус. мошенник, производна на мошна „торбичка“. Ст.-бълг. мошьна πήρα „чантичка“ (Мар., Зогр.) се е специализирало в друго значение: диал. мошна „суха бобова шушулка“ (Драмско, Гоцеделчевско). Праслав. *mоšьnа е от от балто-слав. *maks(i)na, срв. лит. makštis ж.р., makšna „калъф, ножница“, makas „торбичка“, латв. maks „торбичка“, ст.-в.-нем. mago, нем. Magen „корем“, към ИЕ *mok-.
Фразеологични изрази
Превод
|
Синоними
- изнудвач, измамник, шарлатанин, негодяй, крадец, въжеиграч
- хищник, лихвар
- самозванец
- нехранимайко, вагабонтин