морав
Облик
(пренасочване от морава)
морав (български)
ед. ч. | м. р. | мо·рав | |
---|---|---|---|
непълен член | мо·ра·вия | ||
пълен член | мо·ра·ви·ят | ||
ж. р. | мо·ра·ва | ||
членувано | мо·ра·ва·та | ||
ср. р. | мо·ра·во | ||
членувано | мо·ра·во·то | ||
мн. ч. | мо·ра·ви | ||
членувано | мо·ра·ви·те |
Прилагателно име, тип 76
- Наситен тъмновиолетов цвят.
- Диал. патладжан
Етимология
От итал. moro „тъмноцветен, мавър“, срв. исп. moreno „тъмноцветен“, фр. moreau „вран“ < лат. maurus, ст.-гр. ἀμαυρός, μαυρός „тъмен“. От един произход с мавър. Заета през тур. mor и в някои кавк. езици (осет. морæ, мора, чеч. моура и др.). Възможна заемка по време на кръстоносните походи.
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|
морав (български)
ед.ч. | мо·ра·ва | |
---|---|---|
членувано | мо·ра·ва·та | |
мн.ч. | мо·ра·ви | |
членувано | мо·ра·ви·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
Място, покрито с млада, зелена трева.
Етимология
Сродни форми: чеш., слов. morava „морава, ливада“. Думата е без изяснена етимология. Чехо-слов. формa не допуска обяснението: *morava < по-старо *murava със свръхстарателно изясняване на -u- в -о- в неударена позиция. *murava е сродна с лит. mauras, мн.ч. maurai „тиня, жабурнясала вода“, латв. maurs „свежа трева, морава“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|