межда
Облик
межда (български)
ед.ч. | меж·да | |
---|---|---|
членувано | меж·да·та | |
мн.ч. | меж·ди | |
членувано | меж·ди·те | |
звателна форма | меж·до |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
Място /първоначално - изораното/ между два земеделски имота.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
синор, слог
Сродни думи
Производни думи
междувам нсв. "поставям граница" и междование ср. "измерване на разстояния между междите, земемерване" Богоров 1869, с. 26.