любя
Облик
любя (български)
Сегашно време | лю·бя |
---|---|
Мин. св. време | лю·бих |
Мин. несв. време | лю·бех |
Повел. наклонение | лю·би |
Мин. страд. причастие | лю·бен |
Мин. деят. св. причастие | лю·бил |
Мин. деят. несв. причастие | лю·бел |
Сегашно деят. причастие | лю·бещ |
Деепричастие | лю·бей·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип 173, {{{ВИД}}}
(класификация — ?)
Думата идва от съществителното любов, както и от старобългарския глагол "любити"(да обичам), синоним е на глагола обичам, който е по-силно застъпен в речника на съвременния българин.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
обичам, обожавам, боготворя, залюбвам, възлюбвам, увлечен съм, влюбен съм, изпитвам любов
Превод
|