ластар
Облик
ластар (български)
ед.ч. | лас·тар | |
---|---|---|
непълен член | лас·та·ра | |
пълен член | лас·та·рът | |
мн.ч. | лас·та·ри | |
членувано | лас·та·ри·те | |
бройна форма | лас·та·ри | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Меко зелено стъбълце на лоза, извито като мустаче.
- Младо клонче на лоза.
- събир. само ед. нар.-поет. Млади клончета на лоза.
- Младо клонче на лоза.
- Издънка, младо стъбло на дърво, храст или друго растение.
- Стъбло на пълзящо растение (тиква, диня, пъпеш и подобни).
- събир. само ед. нар.-поет. Млади стъбла на дърво, храст или друго растение.
- Стъбло на пълзящо растение (тиква, диня, пъпеш и подобни).
- диал. Шарка по дреха.
Етимология
От гр. βλαστάρι(ον) „издънка“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|