кълбо
кълбо (български)
| ед.ч. | къл·бо | |
|---|---|---|
| членувано | къл·бо·то | |
| мн.ч. | къл·ба, къл·бе·та | |
| членувано | къл·ба·та, къл·бе·та·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 55
- Геометрично тяло с крива повърхност, всички точки на която са равноотдалечени от центъра.
- Валмо.
Етимология
цслав. клѫбо glomus „кълбо“ (Mikl.), клѫбъкъ calculus „камъче“ (Беседи на Гр. Велики). Праслав. *klǫbъ, *klǫba, *klǫbo със значения „кълбо“, „бедро, става“, „кочан“ (сърбохърв. стар. клуб, клубо „кълбо“, клуба „пън; тазобедрена става“, словен. klob „кълбо“, чеш. kloub „снопче лен; тазобедрена става“, диал. „бедро“, слов. klbо „кълбо, бедро“, пол. kłąb, род.п. kłębu „кълбо, кръг“, г.-луж. kłubk „кълбо“, kłubа „бедро“, д.-луж. kłub „кълбо“, (стар.) „бедро“, полаб. klǫb „бедро“, klǫbak „кълбо“, рус. клуб „кълбо; кочан“, укр. клуб „кълбо“, клуби мн.ч. „бедра“, белор. клуб „кълбо дим; бедро“). Очевидно се касае за смесване на няколко омонимни лексеми от субстратен произход („кълбо“, „тазобедрена става, бедро“, „кочан“). Значението „кълбо“ се среща и в лат. glomus, globus „кълбо“, герм. *klampo-/*klimpo- „буца“ (ст.-сканд. kleppr „буца“, klǫpp „мост от талпи“, ст.-англ. clympre „буца“, д..нем. klamp, klump „буца“) > латв. klambars „буца“. Значението „бедро“ се сближава с бълг. хълбок (< *xlǫbokъ), а значението „кочан“ с *glǫbъ „кочан, стъбло“ (чеш. hlúb, слов. hlúb, пол. głąb, г.-луж. hłub, д.-луж. głub, бълг. диал. глаб, глоб „втулка“) и с герм. *klamb-/*klumb- (ст.-сканд. klumba, klubba „сопа“, англ. club „пика“).
Фразеологични изрази
Превод
|
|