кулак
кулак (български)
| ед.ч. | ку·лак | |
|---|---|---|
| непълен член | ку·ла·ка | |
| пълен член | ку·ла·кът | |
| мн.ч. | ку·ла·ци | |
| членувано | ку·ла·ци·те | |
| бройна форма | ку·ла·ка | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
Кулак e понятие създадено и придобило популярност в Русия, като е използвано за обозначаване на определена селска прослойка. Възприет е и е характерен за терминологията на руския марксизъм, като има по-друго съдържание и възниква през 20-те и 30-те години в СССР, по време на национализирането и „кооперирането“ на земята. Прилага се към по-заможните селяни, обикновено несъгласни с комунистическия режим и неговите мероприятия по колективизирането, принудително изземването на храни и др. След 1945 год. терминът е възприет и в България, където има същото политическо значение и е насаждано отрицателно отношение към селяни, неприемащи колективизацията и създаването на ТКЗС в страната. Упражнявана е политическа репресия върху тези селяни като без съд е изземвана поземлената им собственост и обявените за кулаци са „разкулачвани“, т. е. изпращани далеч от родните места без никаква възможност за работа и препитание. Съпровождани са с тежкото обвинение „врагове на народа“.
Етимология
Кулак - от руски език - юмрук
Фразеологични изрази
Превод
|
|