кула

кула (български)

кула ±

ед.ч.		ку·ла
	членувано	ку·ла·та
мн.ч.		ку·ли
	членувано	ку·ли·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Етимология

старобълг. коула (сѣдѣахѫ въ коулѣ- Ман. хр.), коула (Александрия 16 в.). Думата е ранна заемка от араб. قلّه /qulle/ „кула“.

Превод

английски: tower (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: πύργος (el) датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: torre (es) италиански: torre (it) китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: (der) Turm (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: башня (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: кула (sr) тайландски: [[]] турски: kule (tr) унгарски: [[]] фински: [[]] френски: tour (fr) холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: 塔 (ja) (tō)

Синоними

крепост, укрепление, замък