кукуруз
Облик
кукуруз (български)
ед.ч. | ку·ку·руз | |
---|---|---|
непълен член | ку·ку·ру·за | |
пълен член | ку·ку·ру·зът | |
мн.ч. | ку·ку·ру·зи | |
членувано | ку·ку·ру·зи·те | |
бройна форма | ку·ку·ру·за | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- нкж Царевица.
Етимология
Сродни форми: сръб. кукуруза, рус. кукуруз. Кръстоска от *kokora „къдра“ (ст.-бълг. кокоравъ „къдрав“ (Г.Амарт.), диал. кокоринка „къдрица“ (Зап. Родопи), сръб. кукуряв „къдрав“, кокорица „къдрица“, словен. kokorica „къдрица“, рус. кокора „криво дърво“) и *koruza (бълг. диал. коруза „струпей“ (ЮЗ), словен. диал. koruzel „криво дърво, чвор“, рус. диал. корюзлый „крив“, „съсухрен“). Вторично пренесено върху царевичната култура предвид вида на царевичния кочан - сух и с коса.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
кукурузен п., кукурузища ж., кукурузници мн., кукурузорезачка ж, кукурузороначка ж, кукурузчик м. 1963 г.