кражба

кражба (български)

кражба ±

ед.ч.		краж·ба
	членувано	краж·ба·та
мн.ч.		краж·би
	членувано	краж·би·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Незаконно присвояване на нещо чуждо.
2. Незаконно присвоена чужда вещ.

Етимология

Опростено от по-старо *краждьба, от крада, или кръстоска между ст.-бълг. крадьба и кражда κλοπή. Срв. сръб. крађа, крадба, словен. kraja, kradba.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: varkaus френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• обсебване, присвояване, заграбване, ограбване, злоупотребление, плячка, грабеж, обир
• бандитско нападение
• разбойничество, обирничество