клатене
Облик
клатене (български)
ед.ч. | кла·те·не | |
---|---|---|
членувано | кла·те·не·то | |
мн.ч. | кла·те·ния | |
членувано | кла·те·ни·я·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 71
Възвратно-постъпателно движение на дадено тяло, породено от действието на сила приложена в една точка от тялото, което извършва К. Важно условие е тялото да бъде закрепено в една или повече точки, позволяващи преместване в определени посоки.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- люлеене, полюляване, залюляване, люшкане, клатушкане
- поклащане, разклащане, разтърсване, раздрусване, разлюляване, разтреперване, треперене