имигрант
Облик
имигрант (български)
ед.ч. | имиг·рант | |
---|---|---|
непълен член | имиг·ран·та | |
пълен член | имиг·ран·тът | |
мн.ч. | имиг·ран·ти | |
членувано | имиг·ран·ти·те | |
бройна форма | имиг·ран·та | |
звателна форма | имиг·ран·те |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7a
Чужденец, който остава на постоянно местожителство в някоя страна. Преселник.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
преселник, пришелец, другоземец