зюмбюл
Облик
зюмбюл (български)
ед.ч. | зюм·бюл | |
---|---|---|
непълен член | зюм·бю·ла | |
пълен член | зюм·бю·лът | |
мн.ч. | зюм·бю·ли | |
членувано | зюм·бю·ли·те | |
бройна форма | зюм·бю·ла | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Градинско цвете със силно ароматни, най-често сини или розови цветове. Обичам аромата на зюмбюл.
- Стрък от това цвете. Подари му два сини зюмбюла.
Етимология
от турското съществително име sümbül (tr), произлизащо от персийското سنبل (sombol)
Фразеологични изрази
Превод
|
|