зарево
Облик
зарево (български)
ед.ч. | за·ре·во | |
---|---|---|
членувано | за·ре·во·то | |
мн.ч. | за·ре·ва | |
членувано | за·ре·ва·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип
Сияние, източник на светлина.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
ед.ч. | за·ре·во | |
---|---|---|
членувано | за·ре·во·то | |
мн.ч. | за·ре·ва | |
членувано | за·ре·ва·та |
Сияние, източник на светлина.
|
|